О, това е расистко! Често чувам такива коментари от деца към деца. Понякога в забавен, безобиден контекст. Например: ти ми казваш нещо, ама аз не съм съгласен и ти настояваш, и не приемаш моето различно мнение. Държиш се расистки… Това е по-скоро като шега, отколкото като реакция на расистко съдържание или поведение. Все едно е някакъв тренд. И децата го казват, защото се чувстват в безопасност да го кажат. А другата страна ще отговори – да бе, преувеличаваш. И всички се разделят мирно и тихо. Някои дори не влагат нищо в този израз, сякаш за тях е изгубил първоначалното си значение. Което би било нещо хубаво, ако наистина вече няма към какво да го отнесем…

Но дали биха се чувствали в безопасност да кажат „това е расистко”, когато наистина става дума за проява на расизъм? Могат ли децата да правят разлика между това да не харесваш някого, да не ти е симпатичен, да не си подхождате в игрите… И това да не искаш да играеш с него, защото е с различен цвят на кожата от твоя?

Как реагират децата ви на расистко съдържание и поведение? Не е трудно да напуснеш някой чат, в който съучениците ти пускат вицове или видеоклипове с расистско съдържание. Но не можеш да напуснеш часа или класната стая…

Как възрастните в обкръжението на едно дете възприемат различията? Смята ли например вашата съседка, че да си различен е нещо лошо? И как вие като родители бихте реагирали пред детето си, ако сте се събрали да гледате у дома футболен мач с приятелска компания, и някой от гостите ви използва расистки коментари по адрес на отбора съперник?

Разбира се, една малка детска книга не може да ви даде тези отговори. Но ако вие самите не сте сигурни как да обсъдите темата с детето си, това е един възможен начин.

Изданието A kids book about racism е част от книжна серия, в която по достъпен и атрактивен за децата начин се разглеждат важни теми.

https://akidsco.com