Как се раждат читатели?
Събота сутрин. Тръгваме за състезание. Понякога мятам по някоя книга на задната седалка в колата, все едно е багаж. Така, за всеки случай, ако непредвидено ми се отвори време.
Детето се настанява отпред и пита: За какво е тази книга?
Майката: Затова как се правят от децата читатели.
Детето: Ами мен Р. ме направи.
Да, наистина. И двете се засмиваме на спомена. Никога няма да забравя точния момент, когато това се случи. Насред морето, занесени от вълните по-навътре върху един надуваем дюшек. Три момичета. Какво имаха толкова да си говорят, не можехме да им се начудим ние от брега. И когато се върнахме от ваканцията, трябваше да поръчваме цялата серия книги, за които Р. им е разказвала.
До днес ми е пред очите тази картина. Как се люлеят над водата, как си шепнат заклинания. И как от морската пяна после се ражда не русалка, а една нова запалена читателка.
Благодарна съм на това дете от онова море, forever.
И вярвам, че никога не е късно за никого да срещне някой посветен, който да му открие магията на четенето.
Из “How to Raise a Reader” by Pamela Paul & Maria Russo:
“В училище децата се учат, че ТРЯБВА да четат. У дома се учат, че МОГАТ да четат, защото го ИСКАТ.”
Да направим от едно дете читател е дългосрочен проект и на него не бива да се гледа като на задължителност, а като на възможност. И насърчаващата роля като родители в този процес е в много отношения по-ангажираща, по-фина и по-малко фиксирана от тази на училището, където трябва да се набляга върху фонетиката, тестовете и постигането на учебните цели.
