За плуването и майчиния език
В Холандия може да запишеш бебето си на плуване, когато навърши 4 месеца. Смята се, че след като е прекарало 9 месеца в утробата на майката, заобиколено от околоплодните води, в първите месеци след раждането детето все още се чувства защитено и свободно във вода. Разбира се, не го учат да плува още. То играе, общува с водата.
В холандския език има специална дума за свободно във водата дете: watervrije kind. Когато стане на 4 години и може да се запише на истински уроци по плуване, първо ще ви попитат дали детето ви е watervrije. С тази една дума всъщност ви питат дали детето се страхува от вода, дали знае какво да прави, когато главата му е под вода, може ли да се задържа над водата и т.н.
Всяко дете е готово да се научи да плува на различна възраст, изисква се определена готовност на тялото, моторика, координация, сила. Съществуват различни методики. Но колкото по-рано започне да общува с водата, толкова по-свободно се чувства.
Всичко за плуването се отнася и за ученето на езици, независимо дали е майчин, първи, втори, доминантен или чужд.
Понятието майчин език е ограничаващо и в никой случай не отразява многообразието от езикови ситуации, в които децата по света растат.
Този термин изключва ролята на бащата в общуването с детето. Има много семейства, в които се общува на повече от един език: този на майката, на бащата и на страната, в която си роден.
На български специално за българските училища в чужбина се използва роден език. В холандския език има повече избор от синоними за майчин език: eigen taal, taal van eigen land, taal van geboorteland, taal van zijn eigen volk, taal waarmee men is opgegroeid.
На мен ми допада най-много последният вариант, макар да е по-описателен: езикът, с който си израснал. Език на детството.
Езикът на детството е този, на който си проговорил, казал си първите си думи. За развитието му от най-голямо значение са хората, които са те отгледали и възпитали, и средата, в която си израснал, най-близкото ти обкръжение. Този език е като дарба, той ти принадлежи, той не се учи, той е като околоплодните води, в които бебето плува. Да го възприемаш е естествен рефлекс, като потапянето на главата под водата за бебето в първите месеци след раждането.
Наричат още този език първи. Първият език може да не бъде доминантен след години. Но остава първи. Друга характерна особеност, която ще го отличава от следващите езици в живота на детето, е, че този език се развива и ползва интуитивно, независимо от това дали детето ще следва формално образование на него или не.
За усвояването на този език най-важни са първите 6 години от живота му. Също както общуването с водата, с порастването детето се отдалечава от естествената склонност да усвоява език без учене.
Настъпва времето на методиките и подходите. Така нареченото чуждоезиково обучение. Затова и все по-често в българските училища в чужбина учителите започват да апелират за програми за обучение по български като втори, чужд език.
Това е като да се учиш да плуваш, без да се чувстваш свободен във водата. Една друга приказка, която няма връзка с интуицията и естествения процес. Много често децата губят интерес, защото между тях и езика стои учебникът, методиката и твърде много посредници, които нямат лична връзка. В момента, в който детето започне да прекарва повече време навън, в училище, със своите връстници, то се отдава изцяло на доминантния език, езика, на който играе и общува ежедневно, доминантната среда.
Отдалечаването е неизбежно, но чувството за свобода във водата не се забравя, както и първият език. Той остава запечатан в клетките. Дори детето ви след години да не го ползва, бъдете сигурни, че при нужда той ще изплува и то ще може да се задържи над водата.
