Моят личен 24 май
Празнувам го в себе си без божури и без химни. Като човек, който се учи да учи от всичко. Не само от учителите, учебниците и книгите, но и от грешките и неудачите, от житейските обрати, от различията, от най-неочакван ъгъл, извън обичайната линия или от някой случайно преминаващ минувач… И от малките.
В това виждам дългосрочния смисъл на Просветата. И така възприемам завещаното ни наследство. Не просто чертичките и ченгелите, а смелостта и дръзновението да творим и да създаваме там, където никой не го е правил или не го е правил така.
И всеки човек – без значение колко е образован и колко е дипломиран, може да усети този празник и има право на него по свой начин. Защото всеки учи по свой начин, и всеки в живота си поне веднъж се е опитвал да прескочи собствените си начертания или ограниченията, които другите са му предписали.
Честит празник на любовта към знанието и света.
