Работилница по творческо писане част 1: правила за настроение
Четири правила за създаване на творческо настроение и истории, които не ни ограничават, а ни гарантират свободата да творим.
„Деца, има ли някой измежду вас, който обича да пише? Има ли някой, който си води дневник? За какво ни е писането, след като вече и книги може да се пишат с AI?“
С тези въпроси открихме заниманията по творческо писане с децата от втори и трети клас на Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Хага. Писане по средата на съботния ден, в хубаво време, когато повечето от техните връстници са по басейните, това не е добра новина за някои деца. Но как може да бъде направен един час по писане интересен, е предизвикателство точно за Книжанка :)
На първо място, беше важно да освободим напрежението и да смекчим правилата. Особено за децата, които са свикнали да възприемат писането на български език като домашно задължение и извор на повече грешки, отколкото правят на основния училищен (нидерландски) език. Факт е, че много от децата в българските училища в чужбина дори да четат за удоволствие, те не четат на български език. Същото важи и за писането. Ако едно дете има потребност да пише, то ще избере да го прави на езика, на който се изразява най-добре. Бариерата при писането на втори език е още по-голяма. Ако при четенето те се спъват само при разбирането на текста, при писането децата се чувстват още по-уязвими: от една страна са ограничени в думите, от друга е страхът от грешките. Най-често задаваният въпрос беше: „Как се пише тази дума, госпожо“?
Първото правило е взаимното доверие и чувството за безопасност, че може да сбъркаш.
Разказах им една лична история. Когато моето дете беше по-малко, го записах на рисуване. И то още помни първите думи, с които го посрещна учителката: „Няма грешни рисунки, в изкуството никога нищо не е грешно“. Детето порасна и продължава да рисува.
“Но рисуването е по-лесно, госпожо!”
“Да, но можем да рисуваме и с думи.”
“Думите нямат цвят!”
“Цветът в думите идва от нашите чувства и настроения.”
Много от тези деца спортуват в свободното си време или рисуват, имат извънкласни занимания и хобита. Не е нужно да бъдеш шампион или художник, просто има много спортни активности и занимания по изкуства, които са достъпни за всички. И писането може да бъде такова занимание. Не е нужно да бъдеш писател и да пишеш безгрешно.
Второто правило е да се чувстваш свободен да пишеш, както искаш и можеш.
Дори да мислиш, че AI ще напише нещо по-добре от теб, ти си този, който трябва да води, да знаеш какво искаш. Затова е важно да тренираме нашите мозъци да имат връзка с нашата ръка, за да могат идеите в главата да се превръщат в изречения. Писането е преживяване. Ако оставиш някой друг да пише вместо теб, това значи не само че няма да подобриш уменията си, но и че ще се лишиш от едно истинско преживяване. Все едно да накараш робот да танцува вместо теб.
Третото правило е да се отдадеш на писането като преживяване.
Но какво е това, което все още не ни достига, за да можем да пишем свободно. Някаква вълшебна формула като 6/7 или вълшебна дума като банга/ранга? Разбира се – трябва ни вдъхновение. И ако 6 (банга) е вдъхновение, то 7 (ранга) е действието, самото писане. Иначе нямаме нищо. Нито банга, нито ранга!
Четвъртото правило е да черпим вдъхновение от най-неочаквани източници.
“Аз първо ще си нарисувам рисунката и тогава ще пиша.“
“Госпожо, неговата рисунка няма общо с написаното.“
“Но тя му е послужила за вдъхновение.“
Подкрепа и идеи за подготовката на работилници по творческо писане за деца може да потърсите в книгата “Игри на глас“ от Зорница Христова, издателство Точица.
Галерия
